Инлей / Овърлей / Пинлей
Инлей (от англ. inlay – вложка) наричаме пломба, предварително изработена в зъботехническа лаборатория. За разлика от конвенционалните пломби, които се пресоват в кавитета (кухината) на зъба в пластично състояние и после втвърдяват, инлеят се поставя (залепя) в кухината на зъба в готов вид. Може да бъде изработен както от метални сплави – неблагородни метали, титан, злато, така и от неметали - композитни материали или керамика.
Личен архив. Овърлей от прескерамика (IPS e.max/IVOCLAR) на четвърти зъб горе вдясно. За увеличение кликнете върху снимката.
Основно предимство на инлея пред конвенционалната пломба е неговата по-голяма здравина. Това дава възможност за щадящо възстановяване (без необходимост от изпиляване за коронка, която е и по-скъпото решение) в случаи, когато възможностите на една обикновена пломба са надхвърлени. Накратко: там, където една пломба би се счупила, инлеят би издържал. Друго голямо предимство на инлея е перфектният контакт към съседните зъби, който предотвратява влизането на храна помежду им – нещо, което не винаги е възможно при възстановяване с обикновена пломба. Използването на композитни материали и керамика позволява един високо естетичен резултат, макар и на по-висока цена.
Онлей/овърлей (onlay/overlay) представляват разновидности на инлея, чрез които се възстановяват по-големи разрушени участъци на зъба. В такива случаи е възможно пълноценното възстановяване на релефа на дъвкателната повърхност с нейните туберкули и фисури (издатини и ямки) – нещо много важно за осъществяване на нормалната дъвкателната функция.
Личен архив. Овърлей от прескерамика (IPS e.max/IVOCLAR) на шести зъб горе вляво. За увеличение кликнете върху снимката.
Пинлей наричаме щифтово пънче, с чиято помощ възстановяваме зъби с почти или изцяло липсваща коронка (видимата част от зъба, показваща се над венеца). В тези случи необходимо условие са здрави корени с отлично проведено кореново лечение и екзактно запълнени коренови канали. Щифтът на инлея се залепя в предварително подготвения коренов канал и позволява възстановяването на липсващата част от зъба, върху която впоследствие се поставя коронка. Този вид възстановяване в много случаи позволява запазването на корени, които в противен случай подлежат на екстракция (изваждане).