Диагностика
„Ако не можете да обясните нещо на едно дете на 6 години, то това значи, че вие въобще нямате понятие, какво означава това нещо.” А. Айнщайн
Нашият сайт няма за цел да парадира с професионалните ни познания, нито да Ви подготви за изпит по дентална медицина, а да Ви бъде от практическа полза. Тази единствена, простичка, но достатъчно основателна причина ни накара да се придържаме, доколкото позволява материята, към кратък, възможно най-ясен и популярен изказ във всеки от материалите, които Ви предлагаме.
И така, да се запознаем в най-общ план с целите и възможностите на диагностката. Поставянето на точна диагноза (т.е. правилното определяне на заболяването или функционалния проблем) е от определящо значение при избора на последващите лечебни действия. Ето защо диагностичните средства на съвременното зъболечение отдавна надхвърлят традиционния преглед с огледалце и сонда.
Нека започнем с анамнезата (от гр.: „спомен”). Данните, предоставени от пациента, често служат за разграничаване на близки по симптоматика (външна изява) болестни състояния. Целенасочените въпроси и добросъвестно отделеното им внимание не представляват безсмислено прахосване на време, а ключ към успеха на лечението.
Въпросите, които ще Ви бъдат зададени, засягат не само настоящите Ви оплаквания, но и прекарани в миналото заболявания, хранителните Ви навици и начина на живот. Не възприемайте въпроси, свързани с прием на психотропни медикаменти, алкохол и наркотици като натрапничество в личния ви периметър. Това трябва да се знае, защото такива вещества влияят например на местната упойка при зъболечение. Евентуалната бременност също е сред нещата, за които задължително следва да информирате стоматолога си. Редица заболявания могат да предизвикат усложнения при лечението, например:
• алергии и астма;
• диабет;
• заболявания на щитовидната жлеза;
• крампи (схващания);
• сърдечносъдови заболявания;
Е, време е за самия преглед. И след като словоохотливо сте споделили дори и неща, за които не сте питани, вече горите от нетърпение да отворите широко уста. Не бързайте още! Акуратният преглед започва с оглед на главата, шията и лицето. Проверява се състоянието на лимфните възли в областта, тонуса на мускулатурата, наличието на подутини, кожни промени, положението на главата, има ли болезнени зони. Всичко това може да подскаже наличието на евентуални заболявания.
Но да погледнем най-сетне в устата. И понеже стоматологът е специалист по цялата уста (от гр.: stoma – уста и logos (прен.) – наука), той обръща внимание не само на зъбите, но и на езика, устните и небцето – дали са зачервени или подути, имат ли налепи. Навременният преглед (веднъж на шест месеца) ще установи евентуалните заболявания в ранна фаза. Това Ви спестява не само неприятни усещания и време, но и сериозни финансови средства!
Но видимите с просто око белези не винаги са достатъчни за точното определяне на състоянието на зъбните и меки тъкани.
Прецизната визуализация често изисква помощни средства като бинокулярни увеличителни очила и микроскоп.
Задължителна за всяка модерна практика е и интраоралната камера (устройство с големината на писалка, улесняващо както професионалното фотодокументиране, така и близкия и детайлен оглед дори в труднодостъпните зони на устната кухина). Не Ви ли се е искало да видите с очите си това, за което говори Вашият зъболекар? Интраоралната камера е това, което Ви дава тази възможност – в реално време, с подходящо увеличение, естествени цветове и... на монитора пред Вас!
Друга незаменима възможност представлява образната диагностика (различните видове рентгенови снимки, показващи състоянието на разположените под повърхността тъкани).
А знаехте ли, че ултравиолетовата и виолетова светлина освен за проверка на банкноти служат и за диагностициране на кариес?
"Какво са историята, философията, поезията, та дори и най-доброто от тях, какво представлява най-отбраното общество, какво е най-прекрасно устроеният живот в сравнение с умението да съзираш отвъд видимото?" Хенри Дейвид Торо
Дали съзнаваме, че всъщност сме щастливци? В съвременната дентална медицина това умение отдавна е престанало да бъде блян. Та ние всеки ден прекрачваме в света на невидимото, облягайки се на различни средства със стряскащи научни имена. Например алергологичните тестове (кръвни или кожни тестове, с помощта, на които се открива субстанция наречена алерген, която може да предизвика алергична реакция). Или електрометричните тестове, направили възможна, да речем, фокалната диагностика. Фокусът е огнище на болестен процес. Популярно обяснен, той представлява вид възпалителен процес. Обикновено това е неманифестирано (непроявено) възпаление, което протича локално, олигосимптоматично (със слабо изразени симптоми), но е способно да причини системни заболявания в отдалечени области на тялото. Според локализацията си фокусът може да бъде одонтогенен (със зъбен произход), отогенен (свързан с ухото) и др. Пример за такива бактериалните огнища или фокуси, са много от грануломите със зъбен произход, които могат да станат причина за общи заболявания на организма като увреждане на сърцето, очите, ставите и други органи и системи. Навременната локализация на такова огнище позволява предотвратяването или изясняването на причините за такъв тип заболявания, както и адекватното им лечение.
И още един пример – тестът за виталитет (жизненост на нерва). Определянето на пулпната чувствителност в днешно време обикновено се извършва с помощта на елктрическия пулпен тест (ЕПТ). Определените стойности ни позволяват да направим извод за състоянието на съответния зъб, като потвърдим или отхвърлим наличието на пулпна некроза (пулпна смърт), невидима за рентгеновите лъчи.
В този ред на мисли можем да споменем и теста за патогалванизъм – електрометричен тест за определяне корозионния потенциал и електродвижещите напрежения на металните заместители (амалгама, коронки, мостове) в устната кухина, както и много др.
Учудващо е, колко малко стоматолози прибягват до помощта на лабораторните тестове на слюнката. Те установяват нейната киселинност (pH – стойност), количеството и видовете бактерии в устата, наличието на гъбички и др.
Слюнката почиства, дезинфекцира и неутрализира киселините, опасни за зъбите. Но в нея в нея могат да се размножат и болестотворни микроорганизми. Това са преди всичко лактобацили, произвеждащи млечна киселина, и Стрептококус мутанс, превръщащи захарите от хранителните остатъци в киселини, които на свой ред разрушават емайла на зъбите.
„Че нали затова са антибиотиците?" – ще възкликнат по-информираните. Така е, но за да подберем най-ефективния за конкретния случай антибиотик, трябва да установим причинителя на заболяването. А страничните действия на антибиотиците? (Описани с малки буквички в указанията за употреба – тези, които като прочетеш, започваш да се чудиш, ще те лекуват ли, или планират перфектното ти убийство!). Пък и да не забравяме, че освен болестотворните, антибиотиците унищожават и полезните бактерии, които ни предпазват от прекомерното размножаване на гъбички, например.
От теста на слюнката не боли! Малко слюнка в стерилен пластмасов контейнер се изпраща в лабораторията за изследване. След три-четири дни резултатите са готови и можем да преценим:
• дали в слюнката Ви има твърде малко или твърде много бактерии;
• дали тези бактерии са опасни;
• дали произвеждате достатъчно количество слюнка;
• има ли данни за наличие на гъбички;
• доколко слюнката Ви неутрализира киселините;